Все повече чуждестранни работодатели насочват вниманието си към България за намирането на работна ръка, което е видно от набиращите все по-голяма популярност аутсорсинг и IT-услуги. Някои от тези чуждестранни юридически или физически лица продължават да развиват дейността си в една или повече държави-членки на ЕС, не променят мястото си на стопанска дейност и не регистрират в България дъщерни дружества или свои клонове, но влизат в трудови правоотношения с лица, установени и полагащи труд в България. За законосъобразното развитие на тези трансгранични трудови правотношения е важно да се отговори на въпроса, кое би било приложимото в случая право, съгласно което ще се определя включително и не само размерът на трудовите възнаграждения, начина за тяхното изплащане, както и внасянето на социалните осигуровки, както и регистрацията на чуждестранния работодател в България.
I. Приложимо право
За да се даде отговор на този въпрос е необходимо да се приложи Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, наричан за краткост в настоящата статия „Регламента“. Според чл. 11 от Регламента, спрямо лице, което изпълнява дейност като наето лице в държава-членка на Европейския съюз, се прилагат правилата на тази държава- членка, в случая това е България. Тоест определянето и изплащането на трудовите възнаграждения и социалните осигуровки на работника/служителя, намиращ се на територията на България ще става съгласно българското законодателство. Значение намира и разпоредбата на чл. 21 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 987/2009, съгласно която, работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или място му на дейност се намираха в компетентната държава-членка.
От това следва, че чуждестранния работодател, който е сключил трудов договор с установен в България работник или служител, чието изпълнение също е в България, е длъжен да спазва правилата на българското осигурително и трудово законодателство, и съответно да изплаща социални осигуровки в страната, независимо че седалището и мястото на стопанската му дейност се намира в друга държава-членка.
II. Регистрация към НАП
Съгласно Кодекса за социално осигуряване, всеки работодател носи задължението да удържа и внася осигурителни вноски в полза на своите работници или служители, което му придава качеството „осигурител“. НАП поддържа регистри на всички задължени лица, като вписването се извършва служебно въз основа на информацията, публикувана в Търговски регистър, регистър БУЛСТАТ и други публични регистри. Но тъй като разглежданата хипотеза задълженото лице е чужденец и не фигурира в тези регистри, е неободимо да бъдат представени допълнителни документи, въз основа на които лицето да бъде идентифицирано и да му бъде издаден служебен номер от НАП. Тези документи работодателя представя при изпълнение на задължението по чл. 62 ал. 3 от Кодекса на труда за изпращане на уведомление до НАП пи сключване на трудов договор. В 3 дневен срок се изпраща това уведомление заедно с трудовия договор и:
- Официално удоствоерение за актуално състояние на чуждестранното юридическо лице, издаден от компетентните органи в дръжавата на регистрация, което, освен в някои иключения (на пример, ако лицето е регистрирано в Австрия) трябва да бъде придружено с апостил и превод на български от легализиран преводач. От удостоверението трябва да е видно:
- фирмено име и регистрационен код на юридическото лице, ако има такъв;
- лицата, които го представляват и по какъв начин;
- седалище и адрес на управление и др. - Удостоверение за данъчна регистрция, издадено от националната данъчна служба в държавата по регистрация. Тук отново се изисква апостил;
След като получат документите, длъжностните лица към НАП извършват проверка и издават служебен номер на чуждестранния работодател, на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК.
Чуждестранният работодател трябва да сключи трудовите си договори със своите служители в България спрямо българското законодателство.
След регистрацията ди като чуждестранен работодател този трябва да подава (сам или чрез упълномощено лице) ежемесечно декларации за дължимите данъци и осигуровки към НАП. Силно препоръчително е работодателят да разполага с банкова сметка в България, през която да стават плащанията към бюджета. Практиката показва, че плащанията на осигуровки и данъци през чуждестранна банкова сметка най-често не се отчита правилно от страна на НАП.