Към настоящия момент е налице законово регламентиран ред за обжалване на ревизионните актове – по административен и по съдебен път, който касае и другите актове, издавани от органите по приходите, за които не е предвиден специален ред за оспорване. По тази причина, като става въпрос за обжалване на ревизионни актове, следва да се има предвид, че това е и начинът за оспорване на актовете за прихващане или възстановяване (АПВ), актовете за регистрация/ дерегистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), становищата за наличие или липса на основание за прилагане на СИДДО и др.
Съдържание и приложения към жалбата
Съдържанието на жалбата и приложенията към нея са уредени в чл. 145 от Данъчно - осигурителения процесуален кодекс (ДОПК). Жалбата трябва да съдържа следните реквизити:
- наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция;
- посочване на акта или действието, против които се подава;
- всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани;
- в какво се състои искането;
- подпис на подателя.
Към жалбата се прилагат пълномощно, когато се подава от пълномощник, както и писмените доказателства. Жалбата срещу ревизионния акт се подава в писмена форма, което не е изрично регламентирано в ДОПК
Срокове
1. Срок за подаване на жалба (обжалване) по административен ред
Срокът за обжалване на актове, издадени от органа по приходите се определя в зависимост от издадения акт и съобразно разпоредбите на отделните данъчни закони и ДОПК.
При жалба срещу ревизионен акт срокът е 14-дневен, броен от връчването на акта. Когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния орган - чл. 147, ал. 1 от ДОПК.
Ако подадената жалба не е подписана, не е посочен актът или действието, против които се подава, или не е приложено пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, решаващият орган уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците на жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява с решение на компетентния орган - чл. 147, ал. 2 от ДОПК.
Решението по ал. 1 и 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред окръжния съд по местонахождението на решаващия орган. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок - чл. 147, ал. 3 от ДОПК.
2. Срок за изпращане на преписката на решаващия орган
Според чл. 146 от ДОПК в 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за решаването й орган.
3. Срок за произнасяне на решаващия орган
При подадена жалба срещу ревизионен акт срокът за произнасяне на компететния орган е 45-дневен от постъпването на жалбата по чл. 152, ал. 3, съответно от изправянето на нередовностите по чл. 145 или от одобряването на споразумението по чл. 154 от ДОПК; Срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до 3 месеца, в което се посочва срокът на продължаването - чл. 156, ал. 7 от ДОПК;
4. Срок за съобщаване на решението
Решението на административния орган по жалбата се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му - чл. 148 от ДОПК.
Спиране на срока
Чл. 153 от ДОПК гласи, че обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение. Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя, като искането за спиране на изпълнението може да е само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана.
Искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането. Решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в определения размер. Решаващият орган се произнася по искането за спиране на изпълнението с решение в 7-дневен срок от подаването му.
Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата по същество, в 7-дневен срок от получаването на решението на решаващия орган, с което той се е произнесъл по искането за спиране на изпълнението, съответно в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган по искането.
Правомощия на на решаващия орган - чл. 155 от ДОПК.
Ревизионният акт се обжалва пред директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика". Това е решаващият орган, който може да потвърди, измени или отмени РА. Обжалавнето по админинстративен ред е задължителна процесуална предпоставка за обжалването по съдебен ред, макар че предмет на делото в съдебната фаза е самият акт, а не решението на директора.
Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154. Съгласно чл. 156, ал. 7 срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до 3 месеца, в което се посочва срокът на продължаването.
Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част.
Решаващият орган може да събира нови доказателства. Ако новите доказателства не са представени от жалбоподателя, копия от тях му се връчват заедно с решението.
Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия.
В случаите по ал. 4 производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. Когато до изтичането на срока за произнасяне по жалбата пред същия решаващ орган са подадени жалби и срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, решаващият орган може да обедини преписките за общо разглеждане и решаване.
С решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя.