Ненормираното работно време по своята същност представлява работно време, което при настъпване на определени обстоятелства може да бъде удължено извън границите на нормалното работно време.
Ненормираното работно време е уредено в чл. 139 а ал.1 от Кодекса на труда.
Този вид работно време е обвързано изцяло с особения характер и естество на работа. Ето защо за някои длъжности работодателят може да установи ненормиран работен ден. Това се осъществява след консултация с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите.
Не е поставено нормативно ограничение за периода, за които може да се въведе ненормирано работно време. Въвеждането на този вид работно време се осъществява чрез издаване на заповед или се вписва в Правилника за вътрешния трудов ред, като изрично се посочват длъжностите, за които се въвежда такова работно време.
Съдържанието на заповедта не е регламентирано в Кодекса на труда, но практиката е утвърдила следните реквизити като неразделна част от документа:
- Дата на издаване на заповедта
- Данни за работодателя (Наименование и ЕИК)
- Дата, считано от която заповедта влиза в сила
- Дата на протокола от проведените консултации с представителите на работниците и служителите и синдикалните организации в предприятието
- Важно е датата на този документ да предшества датата на издаване на заповедта.
- Длъжности , за които се въвежда ненормираният работен ден (възможно е да бъде добавен и списък с имена и длъжности на конкретните служители)
- Данни за лицето, което издава заповедта от името на работодателя (имена, длъжност и подпис)
Списъка с длъжностите с ненормиран работен ден може да бъде редактиран и допълван периодично от работодателя по негова преценка според необходимостта труда да бъде полаган и след изтичане на редовното работно време. Всяка една промяна работодателя следва предварително да съгласува с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите.
При сключване на трудов договор с ново лице, което ще работи при условията на ненормирано работно време в договора му се описват 8-часов работен ден при пет дневна работна седмица, а ненормираното работно време се установява чрез заповед от работодателя.
Работниците/служителите, изпълняващи посочените длъжности са задължени при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Трудът, който е положен извън рамките на нормалното работно време, не се счита за извънреден. Тези часове не се заплащат от работодателя, а се компенсират с допълнителен отпуск, който съгласно чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ е не по-малко от 5 работни дни. Страните по трудовото правоотношение биха могли да уговорят и по-голям размер на допълнителните дни платен отпуск за ненормирано работно време. Изработените извънредни часове не е задължително да отговарят на броя на допълнителните часове отпуск.
Според чл. 139 ал. 5 за някои категории работници/служители поради особения характер на работата им може да бъде установено задължително ненормирано работно време. Министърът на труда и социалната политика определя тези категории работници/служители, максималната продължителност на работното време и редът за отчитането му.
Работодателят утвърждава месечен график за полагане на дежурствата. При полагане на труд през почивни дни и официални празници при подневно отчитане на работното време, се изплаща извънреден труд в размерите определени съгласно чл. 262 т. 2 и т. 3 от КТ.
Важно е да се отбележи, че служителите, които работят при условията на ненормиран работен ден не могат да работят повече от 12 часа на ден. Освен почивките гарантирани от чл. 151 от КТ, служителят, изпълняващ този режим на работа има право на почивка не по-малко от 15 мин след изтичането на редовното време на основание чл.139а, ал.4 от КТ.
При работа на ненормиран работен ден не се допуска сумирано изчисляване на работното време. Това е така, тъй като при ненормираното работно време не може да се предвиди кога ще се наложи превишаване на нормалната продължителност на работното време и съществува вероятност да бъде нарушена непрекъснатата междудневна и междуседмична почивка. При този вид работно време съществуват същите ограничения по отношение на задължителната междудневна почивка, която е в размер на 12 ч. и междуседмична – 48 ч. При евентуално удължаване на работното време, на работника/служителя му се полагат най-малко 15 мин. почивка след изтичането на нормалното работно време.
Лицата, които работят при условията на намалено работно време, нямат право да работят на ненормиран работен ден. Същото важи и да за работниците и служителите, изпълняващи надомна работа.
Като алтернатива на ненормираното работно време съгласно чл. 3, ал. 1-4 от НАРЕДБА № 2 ЗА РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ДЕЖУРСТВО ИЛИ ЗА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА РАБОТОДАТЕЛЯ може да се уговори с колективния или индивидуалния трудов договор задължение за работника/служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото за разположение се уговаря между работника/служителя и работодателя. Времето, през което работникът/служителят се намира на разположение, не се включва и не се отчита като работно време и се заплаща съгласно Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения или за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер, не по-малък от 0,09 лева. За разлика от това, фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд.