I. Авансови вноски според Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

1. Общи положения

Авансовите вноски за корпоративен данък се правят от данъчно задължените лица по смисъла за Закона за корпоративното подоходно облагане ( чл.2 ал.1). Има месечни и тримесечни авансови вноски, които се определят на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година.

Авансови вноски не правят:

• данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година не превишават 300.000 лв.;
• новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им и за следващата година, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон.

2. Кои данъчно задължени лица трябва да правят месечни авансови вноски за 2024 г.?
Месечните авансови вноски за 2024 г. се правят от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за 2022 г. (годината преди предходната година) превишават 3.000.000 лв. В Закона за корпоративното подоходно облагане е посочена формулата, по която следва да се определи размера на месечните вноски. Най-общо тя представлява произведението на прогнозната данъчна печалба за текущата година, която се пада на месец, и данъчната ставка на корпоративния данък, която към момента е 10 на сто.

Пример: Предприятие, чиито нетни приходи от продажби за 2022 година възлизат на 3.500.000 лева, прогнозира печалба за 2024 година в размер на 1.200.000 лева. Оттук следва, че за прогнозираната печалба за един месец се получава като разделим 1.200.000 лева на 12 месеца, а именно 100.000 лева. След като умножим тези 100.000 лева по данъчната ставка на корпоративния данък – 10%, получаваме размера на месечната авансова вноска, която предприятието трябва да внесе, а именно 10.000 лева.

3. Кои данъчно задължени лица трябва да правят тримесечни авансови вноски за 2024 г.?
Тримесечни авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски. По-конкретно това са лицата, чиито нетни приходи от продажби за 2022 г. (годината преди предходната) са в диапазона от 300.000,01 лв. до 3.000.000 лв. включително.

Новоучредените в резултат на преобразуване дружества правят тримесечни авансови вноски в годината на преобразуването и в следващата година.

Тримесечни авансови вноски могат да правят и лицата, които са освободени от авансови вноски като в този случай те следва да прилагат съответните разпоредби за определяне, внасяне и деклариране, но по отношение на тези лица не се прилага санкционната лихва по чл. 89 от ЗКПО.

Формулата, по която следва да се определи размера на тримесечните авансови вноски представлява произведението на прогнозната данъчна печалба за текущата година, която се пада на тримесечие, и данъчната ставка на корпоративния данък – 10%.

Пример: Предприятие, чиито нетни приходи от продажби за 2022 година възлизат на 400.000 лева, прогнозира печалба за 2024 година в размер на 200.000 лева. Оттук следва, че за прогнозираната печалба за всяко тримесечие се получава като разделим  200.000 лева на 4-те тримесечия, а именно 50.000 лева. След като умножим тези 50.000 лева по данъчната ставка на корпоративния данък – 10%, получаваме размера на тримесечната авансова вноска, която предприятието трябва да внесе, а именно 5.000 лева.

4. Лихви при превишение на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски:
Ако данъчно задълженото лице не е прогнозирало коректно своя положителен финансов резултат, то дължи лихва.

Когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 25 на сто сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 25 на сто сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 25 на сто се дължи лихва.

Сумата, върху която се дължи лихва, се определя по следните формули:

1. За месечните авансови вноски:

А = Б - (В + 0,25 x В), където:

А е сумата, върху която се дължи лихва;

Б е дължимият годишен корпоративен данък;

В е общият размер на определените месечни авансови вноски за годината;

2. За тримесечните авансови вноски:

А = 0,75 x Б - (В + 0,25 x В), където:

А е сумата, върху която се дължи лихва;

Б е дължимият годишен корпоративен данък;

В е общият размер на определените тримесечни авансови вноски за годината.

Лихвата по чл. 89 ал. 1 се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от 16 април до 31 декември на съответната година, а за новоучредено дружество в резултат на преобразуване - от датата, следваща датата, на която изтича срокът за извършване на първата тримесечна авансова вноска, до 31 декември на годината на преобразуването.

5. Деклариране на авансовите вноски:
От 01 март до 15 април на текущата година – за деклариране съгласно чл. 87а от ЗКПО на вида и размера на авансовите вноски за текущата година.

• В срок до 15 ноември - лицата могат да подават декларация съгласно чл. 88 за промени на авансовите вноски. Промените на вноските може да се ползват едва след нейното подаване.

При първоначално деклариране на тримесечни авансови вноски от новоучредени в резултат на преобразуване дружества декларацията следва да бъде подадена в срока за извършване на първата тримесечна авансова вноска след преобразуването.

6. Срокове за внасяне на авансовите вноски:
Месечните вноски се внасят:

• за месеците от януари до март - в срок до 15-ти април на текущата календарна година;
• за месеците от април до ноември - в срок до 15-то число на месеца, за който се отнасят.
• за месец декември – в срок до 01-ви декември на текущата календарна година.

Тримесечните авансови вноски се внасят:

• за първо тримесечие - в срок до 15-ти април на текущата календарна година;
• за второ тримесечие - в срок до 15-ти юли на текущата календарна година;
• за трето тримесечие – в срок до 01-ви декември на текущата календарна година;
• за четвърто тримесечие не се прави авансова вноска

С подаване на годишната данъчна декларация по ЗКПО се прави преизчисление на данъка и разликата се довнася от лицата в срок до 30-и юни на следващата година.

7. Декларация за промени на авансови вноски:
Законът дава възможност на предприятията да подават декларация по образец за увеличаване или намаляване на авансовите вноски, в случай че, те преценят, че те биха се различавали от дължимия годишен корпоративен данък. Промяната на вноските се ползва след като се подаде декларацията.

II. Авансово облагане на местните и чуждестранните физически лица според ЗДДФЛ

Обект на облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица са доходите на местните и чуждестранните физически лица, получаващи доход от източник в България за съответната година. Съгласно ЗДДФЛ доходите на физическите лица се облагат на годишна база, като за определен вид доходи данъчно задължените лица са задължени да декларират и плащат авансови вноски на база на придобитите през годината доходи от следните дейности:

• от трудови правоотношения,
• от друга стопанска дейност,
• oт наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество.

1. Авансови вноски от доходи от трудови правоотношения:
Авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се определя, внася и декларира от работодателя. Това става месечно (на базата на месечната данъчна основа).

Облагаемият доход на лицето включва трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на определени доходи (посочени в чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ). Този доход се намалява с удържаните или внесени осигурителни вноски в страната и в чужбина. Така се получава месечната данъчна основа.

Дължимият данък за месеца се получава като се умножи месечната данъчната основа по данъчната ставка, която е в размер на 10%.Определеният данък се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец и се декларира от него до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

Местните и чуждестранните физически лица нямат задължение да подават годишна данъчна декларация за деклариране на доходите от трудови правоотношения, ако нямат други доходи извън тези по трудови правоотношения /чл. 52, ал. 1 от ЗДДФЛ/.

2. Авансови вноски от доходи от друга стопанска дейност (доходи на лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон):

Доходи от друга стопанска дейност са:

• доходи от дейност като земеделски стопани;
• доходи от горско, ловно, рибно стопанство;
• авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството и техните автори;
• възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители;
• доходи от упражняванe на занаятчийска дейност, които не се облагат с патентен данък;
• доходи от упражнявана свободна професия;
• доходи по извънтрудови правоотношения.

Авансовите вноски за доходи от друга стопанска дейност се извършват на тримесечна база. Облагаемият доход на лицето се определя като придобитият от него доход се намалява с нормативно признати разходи за дейността, както следва:

• с 60 на 100 за доходи от дейността на лица, регистрирани като земеделски стопани за производство на непреработени продукти от селското стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност;
• с 40 на 100 за :
  - доходи от дейността на лица за производство на преработени или непреработени продукти от селското, горското, ловното и рибното стопанство;
  -авторски и лицензионни възнаграждения;
  - доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;
  - доходи от упражняване на свободна професия като адвокат;

• с 25 на 100 за доходи от упражняване на свободна професия ( с изкл. на свободна професия като адвокат) или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

 

Авансовият данък върху доходите от друга стопанска дейност се определя от:

• платеца на дохода - ако платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице (по смисъла на Кодекса за социално осигуряване), дължимият авансов данък се определя от платеца на дохода.
• физическото лице, придобило дохода - ако платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице, задължен да определи и внесе авансовия данък, е получателят на дохода.

Физическите и юридическите лица дължат авансов данък върху разликата между облагаемия им доход и задължителните осигурителни вноски, които са направили за съответното тримесечие.

Дължимият от лицата данък се получава, когато тази разлика се умножи по данъчната ставка в размер на 10%.

Данъкът се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за четвъртото тримесечие на данъчната година не се внася данък, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира, че желае удържане на данък (чл. 65 и 66 от ЗДДФЛ). В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31-ви януари на следващата година в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.

Внесеният данък се декларира чрез подаване на декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ тримесечието в което е получен дохода, в същата ТД на НАП.

Местните и чуждестранните физически лица подават и годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за деклариране на доходите от друга стопанска дейност, с изключение на случаите, посочени в чл. 52, ал. 1 от ЗДДФЛ. Тя се подава до 30-ти април на годината, следваща годината на придобиване на дохода в ТД на НАП по постоянния адрес на физическото лице, носител на задължението за данъка. Чрез нея се прави преизчисление на общия дължим данък от лицето и ако той се различава от авансово внесения данък, лицето трябва да довнесе разликата по сметката на същата ТД на НАП.

3. Доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество
Авансовите вноски за доходи от наем са тримесечни. Облагаемият доход на лицата се получава като придобитият доход се намали с 10% нормативно признати разходи. Лицата дължат авансов данък върху разликата между облагаемия доход и осигурителните вноски, които са задължени да правят за своя сметка (чл. 44, ал. 1 от ЗДДФЛ). Дължимият данък се получава като тази разлика се умножи по данъчна ставка в размер на 10%.

Авансовият данък за доходите от наем се определя от предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода и се удържа при изплащането на наема. Удържаният данък се  внася до края на месеца, следващ тримесечието, през което данъкът е удържан, като за четвъртото тримесечие на годината не се удържа и не се внася авансово данък. По изключение данък за четвъртото тримесечие на годината може да бъде удържан от платеца, ако физическото лице писмено декларира, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година.

Когато платец на доход от наем е предприятие или самоосигуряващо се лице, авансовият данък се удържа и внася от предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на този доход.

В случай, че платец на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице, задължението за авансовия данък е на самото лице, придобило доход от наем (наемодателя).

Внесеният данък се декларира чрез подаване на декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ тримесечието в което е получен дохода, в същата ТД на НАП.

Местните и чуждестранните физически лица подават и годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за деклариране на доходите от наем, с изключение на случаите, посочени в чл. 52, ал. 1 от ЗДДФЛ. Тя се подава до 30-ти април на годината, следваща годината на придобиване на дохода в ТД на НАП по постоянния адрес на физическото лице, носител на задължението за данъка. Чрез нея се прави преизчисление на общия дължим данък от лицето и ако той се различава от авансово внесения данък, лицето трябва да довнесе разликата по сметката на същата ТД на НАП.